Къщата на Беровски
Намира се в източната част на града, в махала "Аджундар", на главната ул. "Цар Освободител" № 189.
Къщата е на Костандий Беровски - четник на Ильо войвода, известен общественик и писател. Негов брат е Димитър Попгеоргиев Беровски, националреволюционер, водач на Разловското въстание. Сградата, с характерния възрожденски стил на строително изпълнение, разпределение и пространствена композиция, е датирана към средата на XIX в. Състои се от приземие с каменна зидария и жилищна част със симетричен план. Композиционен център в разпределението на етажа са двата салона, свързани със стълбище и над входа - кьошк. Общото пространствено оформление включва и по четири стаи към салоните. Кобиличният фронтон над кьошка се отличава с декоративни елементи.
Емфиеджиевата къща
Разположена е в махала "Лозенец" /дн. ул. "Гороцветна" № 24 а/, населявана предимно от търговци и занаятчии.
Къщата е построена през 1874 г. и е собственост на Христо Лазов - казанджията, първомайстор в еснафското сдружение. Той е преселник от Щип. Негов наследник е съпругът на дъщеря му - Никола Емфиеджиев, който се занимава с търговия с емфие, огкъдето идва името на къщата. Тя е едноетажна, П-образен план, с полувкопани зимници, дворни пространства, оградени с масивни каменни зидове. Има остъклено предверие, голям салон за гости, малък салон за следобедни гостувания, спалня, дневна, кухня с трапезария. Дневната, както и съседният малък салон се отопляват с камина "джамал". Мебелировката е от 20-30 те г. на XX в. По време на Руско - турската освободителна война в две от стаите се помещава щабквартирата на IV улански Харковски полк, под ръководството на ген. - майор Майендорф и пол. Виктор Иванович Ертел, подп. Дазерновски. Североизточната стая е позната като "кабинетът на Ертел". Има дървен таван - стилизиран небесен сбод с изображения на архангели.
Лекарската къща
Намира се на ул. "Търговска" № 13, в старата възрожденска махала.
Къщата е била на Иванчо Христов Хеким. Сред кюстендилци е популярна като Лекарската къща. Строена е 50-те г. на XIX в. от камък, дърво и варочопова мазилка в сивосиньо. Състои се от каменно приземие с двукрила външна врата, спицерия /аптека/, ситуирана откъм уличната фасада и етаж със силно издадени еркери над входа. Югозападната стая на приземния етаж се отоплява с джамал. Таваните на кьошка и на горните стаи /югозападната и югоизточната/ са декорирани с геометрични стилизирани мотиви /във вид слънце, световното дърво, асма-таван/ и в ъглите - триъгълни пандативи с изображения на двуглави орли.
Прокопиевата къща
Намира се в близост до площад Велбъжд и църквата "Успение Богородично", на ул. "Константинова баня" № 26.
Тя е най-старата запазена възрожденска къща в града, датирана от края на XVIII в., на ахтар /чорбаджи/ Давидко Якович - търговец на стоки за домашни потреби. Името му се споменава у училищната Кондика на гр. Кюстендил от 03.03. 1846 г.Във времето е предавана по наследство. Сега нейн собственик е Агнеса Прокопиева - Петрова, живее в гр. София. Приземието и етажът са свързани с външна стълба. Тя разделя приземието на две половини: западна, чието планово изграждане е симетрично, с коридор и две стаи, и източна - с дрешник, кухня и магазин. Етажът е в Г-образна композиция, тоест с "чупка". Разделен е също на две жилищни части от стълбата, която води към чардака с кьошк. В една от стаите, западно, има камина и касетиран таван. Дървените тавани, дело на дебърски майстор, са оформени с богати резбовани композиции. Характерен пример е стаята към чардака - масивната резба на тавана е под формата на осмоъгълно огледало, символ на небесната полусфера. Полето е изпълнено с флорални мотиви и в пелтите - щитове с изображение на двуглави орли. Изночната жилищна част е строена през XIX в. Към 70 - те г. на века в салона на това крило се помещава елинското училище в града.
Къщата на Тонче Кадинмостки
Намира се в източната част на града, в махала "Аджундар", на главната ул. "Цар Освободител" № 191
Къщата е на Тонче Кадинмостки - знаменосец в четата на Ильо войвода. Построена е през 30-те г. на XIX в. Сградата е двуетажна - сутерен и етаж със симетрична планова композиция на салона и двете стаи. Чардакът с кьошк е отворен откъм изток. Стената на една от стаите е с таблени долапи, с ниши "ала франга" и декоративен таван слънче. Видима естетика, с усещането за уют и топлота са постигнати и чрез комбинацията от таблените врати, стилни прозорци, парапети и архитектурни елементи на колоните.
Границката къща
Намира се на ул. "Търговска" № 11, в старата възрожденска махала
Къщата е на Христо Границки, заможен кюстендилски търговец. Според планово-композиционното решение на постройката, фасадното организиране и цялостният архитектурен стил, се отнася към средата на XIX в. Партерното ядро на къщата съдържа дюкян и на етажа - декоративен таван. Между Лекарската и Границката къщи се разкрива дворно пространство.
Майорската къща
Разположена е в централната част на града, в махала "Кайнарлък" /дн. бул. "Цар Освободител" № 83/.
Майорската къща е от 1870 г. В нея живее майор Йосиф Ангелов /1857 - 1913/. Отличава се с богато декорирана фасада, обърната към двора. Входът е с формата на ниша от две гранитни колони и арка. Над остъкления кьошк се вижда красив кобиличен фронтон. В пространствено-композиционно отношение къщата разполага с полувкопано приземие и етаж с една ос на симетрия. Кьошкът на етажа е повдигнат на 50 см от пода на салона и е отделен с нисък дъсчен парапет. Югоизточната стая е с вградени долапи "ала франга" и дърворезбен таван с касетирано осмоъгълно огледало.